В историята има период наречен “Епоха на невежеството” (“Епохата Джа̄хилия”). По това време хората на Арабския полуостров се кланяли на идоли, постоянно употребявали алкохол и играели хазартни игри. Силният се считал за прав, жените се продавали и купували като търговски стоки, а малките момиченца се погребвали живи. Не само Арабският полуостров, но и целият свят бил потънал в мрак. Положението в Азия, Африка и Европа не било по-различно. Разбира се, имало и хора със здрав разум, макар и малко на брой, които били обезпокоени от това и се молели на Алла̄ху теа̄ля̄ да доведе до край тази тъмнина. През различните епохи и на различните географски ширини Алла̄ху теа̄ля̄, Който съжалява хората, е изпращал много пратеници (пейгамбери, пророци). По същия начин Той е изпратил и последния небӣ и расӯл (т.е. пратеник) Хазрети* Мухаммед (алейхисселя̄м) със задачата да освети този мрак